Църква Свети ДИМИТЪР - Кюстендил

©Текстът е защитен от Закона за авторското право - некоректно е да бъдат използвани данни от сайта, без консултация и без да е упоменат автора
(тел: 0878452095, e-mail: kalendar_kyustendil@mail.bg)

Възрожденската българска църква - трикорабна псевдобазилика е построена в махала "Стамбол-капия" със съдействието на назначения от Цариградската патриаршия омразен Високопреосвещен Кюстендилски, бивш Родоски митрополит Игнатий - 18.06.1865г.
В кондиката на църквата е записано: "Днес на 08.07.1865г. в митрополията се избраха епитропи за новосожидаема църква Св.Великомученик Димитрия в Стамбол-капия."
Следните лица:
1. поп Димитър Тошев
2. протопоп Атанас Спасчев
3. Йовин Велков
4. Стоичко Цеков
5. Йованчо Велинов
6. Заре Дамянов
Иконографисването е станало до 1866година.
Спомоществователи за иконографската изработка са:
Главни икони - Исус Христос- руфет /еснаф/ ковачки, Света Богородица- Давитко Стоянов, Собор Святих 12 Апостолов- руфет бояджийски и гаитанджийски, Святии Спиридон- руфет папукчийски, Св.Йоан Рилски- Х. Агапия, Св.Йоан Кръстител- руфет грънчарите, Св.Димитрия- кара абаджийски, Св.Преображение- Стойне...Нико, Св.Троица- Иванчо Костов, Св.Пантелеймон- руфет самарджийски.
Църквата е осветена на 26.10.1878г. на храмовия празник от Негово Високопреосвещенство Кюстендилският екзархийски митрополит Иларион Ловчански, а основния камък при постройката на същата е осветен и положен 1865г. от тогавашния Кюстендилски митрополит Игнатия. Автор на голяма част от иконите е известният самоковски художник Иван Доспевски, син на Димитър Зограф. Иван е един от първите български фотографи. Той е първият кмет на Самоков след освобождението /1878г./ и участник в учредителното народно събрание /1879г./. За изписването на църквата работи през 1867-1869г. Негови икони в Кюстендил има и в църквите "Успение Богородично" и "Св. Мина". Иконата на Св.Димитър е изработка на Гавриил Атанасов от Берово.
Няколко икони са от Даскал Димитрий...
В църквата се служили следните духовни лица:
1. Хаджи п. Атанас Полеганов- 1879-1885 г.
2. свещ. Атанас Х........ - 1879 г.
3. свещ. Никола п. Георгиев - 1879-1910 г.
4. свещ. Георги Границки - 1903-1907 г.
5. протоиерей Иван Георгиев - 1902-1926 г.
6. свещ. Данаил п. Иванов - 1893-1914 г.
7. свещ. Серафим п. Алексов - 1901-1910 г.
8. иконом Спас Б. Орманков - 1910-1932 г.
9. протоиерей Яков Сухоруков /руснак/ - 1926-1929 г.
10. свещ. Симеон п. Панайотов - 1929-1939 г.
11. протоиерей Никифор Г. Поборников - 1932-1937 г.
През 1865 година в новооткритото "долномахленско" българско училище при църквата "Св.Димитрий" постъпва като даскал Димитър Стоянов- псалта- значителна фигура в просветното дело на гр. Кюстендил. Другар и ученик на Тодор Пеев, най добрият член на читалището, вдъхновител в борбите срещу гърци и турци, непримирим срещу вродената бездеятелност и алчност на духовенството по времето на Кюстендилския екзархийски Иларион бивш омразен Ловчански митрополит.
През месец август 1873 година се слага началото на подписка и събиране на помощи от благодетелно дружество, което се обрича да събира помощи за поддържане на долномахленското училище при църквата Св.Димитър.
През 1920 година по опис църквата притежава 3 малки кръста сребърни, две кандилници сребърни, кандило сребърно за миросване, кръст сребърен за погребения, две дароносици сребърни на св. престол, един св. потир сребърен, един дискус сребърен, една звездица сребърна, една сребърна чашка за теплота, едно джезве сребърно за теплота, два чифта пафти старовремски сребърни и т.н., но днес следите им са изгубени.
С протокол № 10 от 23.07.1921 г. църковното настоятелство взима решение при църквата да се образува църковен хор, като за ръководител е назначен възрожденецът по стечение на обстоятелствата учител в нашият град Христо Шалдов- опитващ се да възстанови църковното пеене на старобългарски език /известен със статиите си по темата в "Музикален вестник/. След два месеца се премества като учител в Татарпазарджик. Много християни не можали да схванат начинанието на подобни хорове и негодували срещу това и с прот.№ 14 от 14.09.1921 г. хора е закрит.
С писмо № 1116/09.02.1922г. Кюстендилското общинско управление уведомява църковното настоятелство относно отчуждаването на ливадата до църквата за бездомниците. Първоначално настоятелството е против това но притиснато от обстоятелствата се съгласява да се даде нивата за нуждите на бездомниците с прот.№ 9/25.06.1922година.
Първото ограждане на църквата е станало през 1927 година с "каменна ограда до половина колони и железни пердета"- прот № 3/12.03.1928 година.
На 17 и 18 април при голямото земетресение в Чирпан, Борисовград и Пловдив църковното настоятелство подпомага от църковната каса пострадалите. Тя подпомага според възможностите си през годините и Кюстендилското окръжно сиропиталище за сираците останали от войните, Сиропиталище "Милосърдие", Кюстендилския окръжен приют, Ученическо православно християнско дружество "Св.цар Борис", "Ученическа трапезария", както и бедните кюстендилски семейства с помощи по големите църковни празници.
С решение от протокол № 5/07.04.1929 г. се извършва електрифицирането на църквата.
През 1929г. е закупен златен напрестолен кръст, който днес липсва, което разбираме от прот.№ 11/11.11.1929година.
Преграждането на арктиката за пангаря е станало 1927/28година, в северната част на арктиката през 1931 г. е направена малка стаичка за свещопродавница, а пред Св.иконостас се прави от бетон солея.
На 15 октомври 1934 г. при църквата е открито детско училище, дело на родителско учителския комитет в града, с 50 деца от 5 до 7 годишна възраст под ръководството на г-ца Йовка Шопова от гр. София, завършила специалната американска школа за детски градини. Това дело става при предстоятеля на църквата прот. Никифор Георгиев и председателя на родителско учителския комитет в Кюстендил запасния полковник Георги Манчов.
С протокол № 18/20.12.1937г. настоятелството решава да се даде под наем на доброволно съгласие църковно помещение за забавачница на ІІ-ра детска градина.
Титуляра и председател на църковното настоятелство свещеник Иван Д.Груйчев на 02.07.1943 г. е мобилизиран при подполковник Панчо Йосков, като полкови свещеник на 13-ти Рилски пехотен полк.
През 1945г. с прот.№ 3 от 20 февруари настоятелството решава да дари за "заем на свободата", за стабилизиране на лева в страната сумата 100 000 лева.
Йордан Котев
Ползвани материали: личен архив Йордан Котев - Кюстендил
Кюстендилска Епархия

Архиерейско наместничество

Църква Свети ДИМИТЪР - Кюстендил

Designed and developed by Vladimir Kotev